12.юни.2010 от Sunny

http://planetalatino.eu/e107_images/images_web/deolinda.jpg

Дни преди концерта в София, вокалистката Ана Бакаляу ни разказа повече за формацията:

Как се появи името Диолинда?
Името възникна по време на една репетиция, когато всички песни бяха готови. Единственото, което липсваше, бе името на групата. Повечето песни бяха посветени на едно момиче, което наблюдава света около себе си. Решихме, че трябва да кръстим формацията на името на това момиче. Китаристът на групата ни предложи името Ивоне, но стана ясно, че то не подхожда. Контрабасистът ни предложи Диолинда. Всъщност Диолинда е име, което не се използва днес в Португалия докато преди се е използвало често. Ето защо решихме, че това е идеалното име за групата ни.

Някои казват, че сте новите Мадредеуш, други твърдят, че сте наследниците на Амалия Родригеш. Как вие самите определяте стила си?
Като цяло се придържаме към стила на албума ни „Кансау ау ладо” – Песен встрани. Именно такъв е и стилът на нашите песни- парчетата ни са толкова близо до португалската песенна традиция. Всъщност песните ни са повлияни пряко от традицията на популярната традиционна музика фадо, както и от стила на формации като Мадредуеш. Но считам, че въпреки тези влияния, ние постигаме нов звук и облик, който наричаме Диолинда.

За или против смесването с други стилове?
Винаги съм „за”. Педро, който е един от китаристите и композитор и автор на текстовете, се провокира от тях. Ние смятаме, че ако музиката, която Педро композира се нуждае от смесването с друг стил или инструмент, с който не разполагаме в групата, ние сме склонни да поднесем музиката по този начин. Така че сме „за” музикални експерименти.

Как се развива фадото днес?
Метафорично казано, в Португалия фадото се радва на добро здраве. Има изпълнители от новото поколение, които следват традицията на фадото- Мариза, Ана Моура, Кристина Бранко, Карминьо. Високо ценени в Португалия са и мъжете, които изпълняват фадо- Рикардо Рибейро, КаманЕ. Следват и още нови изпълнители, които напомнят на Диолинда. Те също правят оригинална музика, но те не се придържат много към корените на фадото. Все пак с тези групи смятам, че фадото се обогатява все повече и повече, което го прави актуално и модерно.

Онова, което ви отличава като формация е, че правите весело ново фадо. Какъв е поводът и кои са факторите за неговата поява?
На първо място, смятам, че това се дължи на самите нас. Ние, 4-мата музиканти сме изключително весели и отворени към света, усмихнати хора с чувство за хумор. За нас турнетата са забавление и това може би се пренася в музиката ни. Мисля, че това е и явлението при новите музиканти от Португалия- да въвеждаме нотката на позитивизма. Посрещаме кризата с усмивка, но знаем, че нещата ще се променят към по-добро. Опитваме се да посрещаме трудностите с лекота и с чувство за хумор, защото в противен случай бихме били изключително потиснати.

Тоест искате да кажете, че новите фадо изпълнители са се разделили с образа си отпреди, когато меланхолията доминираше в този стил?
Да, може би имате право, въпреки че винаги ще се изпълнява традиционното тъжно и меланхолично фадо. Това все пак е характеристика на народа ни, които никога няма да загубим. Мисля, че оригиналното фадо има и друго лице- доста по-жизнерадостно и весело. Дори преди Амалия имаше една певица, която също изпълнява т.нар весело фадо. Така че новото поколение отново върна историята на радостта от фадото. Защото португалците може би са меланхолични и тъжни, но дълбоко в душата си са весели и позитивно настроени. Ето защо работим в тази посока- да разкрием това лице на португалците.

А как се казва звездата преди Амалия?
Името й е Ерминия Силва.

Всяка група има свои ритуали преди да излезе на сцената. Каква е вашата тайна, вашият талисман преди да се появите пред публика?
Не сме много суеверни. Това, което правим преди да излезем на сцената, е да се прегърнем едни други. Аз специално преди концерт си преговарям текстовете на песните, защото се страхувам да не ги забравя. Това е единственото, което правим.

Трикотисмо, Лупанар и сега Диолинда- защо се наложи тази промяна?
Диолинда се оказа второстепенна формация след основните групи, в които свирехме. Луис и Педро са китаристи и са братя и участваха заедно в една предишна формация. Аз, Ана Бакаляу, съм солистка на групата Луис и Педро и съм женена за контрабасиста Педро Лейтау. Преди Диолинда с Педро бяхме част от Трикотисмо и Лупанар. Тъй като четиримата имаме семейни отношения, решихме, че можем заедно да правим музика. Първоначалната ни идея бе с акустични инструменти да свирим тук-таме. Дотук Диолинда се оказа на заден план спрямо останалите проекти, които менажирахме. Постепенно обаче Диолинда се разрасна и така се превърна в основен. Ето че сега сме тук с вас.

Какво или кой провокира джаз влиянието в музикалната ти кариера? Какво е отношението ти към джаза и класическата музика?
Още на 5-6 години разбрах, че харесвам джаза .Тогава за първи път слушах Дженис Джоплин. Бях очарована от тази певица. Оттам започнах да научавам имената на звезди като Ела Фитцджералд, Нина Симон или Сара Вон. Така бях омагьодана от джаз музиката. Джазът е музиката, която ми даде свободата да експериментирам. Що се отнася до класическата музика, вземах уроци по оперно пеене. Това повлия изцяло на музикалния ми вкус и очевидно ми помогна чисто технически в начина на изпълнение на песните.

Чудесно, но Бакалавър по Модерна литература и език, работа в архива на Министерството на финансите, следдипломна квалификация по Документалистика, защо избра музиката?
Музиката ме избра мен. Аз се занимавам сериозно с пеене от 15-16 годишна. Винаги съм мечтала за това и съм правила музика паралелно с обучението ми по литература, работата ми в институция. Винаги съм била в света на музиката. Миналата година докато работех в архива на Министерството на финансите и докато правих турнета по света, осъзнах, че имам две неща, които не мога да управлявам паралелно. Очевидно трябваше да се насоча към първата ми страст, която е музиката.

Знам, че песента ви Фадо тониньо” се появи като основна тема в сериала „Фейтисо де амор” /"Магия за любов"/. Смяташ ли, че теленовелите са пътят към успеха на една песен?
Могат да бъдат, но могат и да не бъдат. В саундтрака на един филм или сериал има голям брой песни, а само 1 или 2 се отличават. Бих казала, че включването на наша песен в един сериал е един добър начин да промотираш своята песен. Така хората лесно ще се запознаят с твоя музикален продукт. Важно е обаче какво послание ти носи една песен. Иначе няма да се отличи дори и в най-гледаният сериал.

Какви са посланията в последния ви дискографски проект?
Имаме добър фиидбек, който публиката ни вече познава. Това е един доста по-зрял от първия ни албум. Този диск се появи две години след „Кансау ау ладу” по време на турнето ни, изпълнено със саундчеци и хотелски стаи. Сега сме направили по-добри аранжименти и смятам, че това се отразява положително на този втори албум. Щастливи сме, че успяваме да задоволим вкуса и на най-претенциозния ни почитател.

В България продължава да бъде актуална темата за свободното разпространение на музиката в интернет. За или против сте вие? Как да запазим собствения си стил, духът на Португалия чрез музиката в този глобализиращ се свят?
На първо място, съм съгласна, че музиката трябва да се разпространява свободно, но с одобрението на артиста. Нелегалното сваляне на песен ще я разпространи до много потребители, но авторските права няма да бъдат защитени за самите автори. Разбирам онези, които си свалят определена песен или слушат откъс, след което си купуват легалния диск. За да се разпространява свободно музикалния му продукт, артистът трябва да е съгласен с това. Ако той не иска, не можем да го задължим. Така че в крайна сметка, изборът е на музиканта. А по отношение на португалската музика, в този глобализиращ се свят, в който можете да се храните например от различни кухни, всеки местен вкус, вкусът на определена култура се отличава по-лесно спрямо остаалите. Испанската, португалската, италианската българската музика произлизат от съответната култура и точно затова ги очаква добро бъдеще, защото интересът към тях ще продължи да расте.

Каква е вашата асоциация, когато чуете името България?
Изключително съм впечатлена от звученето на Мистерията на българските гласове. Любопитна съм да науча повече за културата и историята на страната ви. Иска ми се да обиколя страната ви, защото никога не съм стъпвала в тази част от Европа. Въпреки че сме раздалечени като разстояние, смятам, че имаме близки черти помежду ни. Ние все пак сме южни народи. Сигурна съм че се различаваме и затова съм така любопитна.

Каква е вашата рецепта за фиеста по португалски?
На първо място е храната- тя е в основата на всичко- сардини, риба бакаляу, вино, сирене, чоризо. Следва музика и веселие. Това е достатъчно

А танц?
Танци също може.

Какво да очакваме от Диолинда в България?
Това е цабавен концерт, в който публиката ще взима активно участие. Искам да пожелая на тази публика аплаузи и усмивки и дори танци. Ще се опитаме да представим песните си по най-добрия възможен начин. Ние чувстваме всичко онова, което изразяваме на сцената и се надявам да успеем да предадем тази емоция на всички, които посетят концерта ни.